Абсолютно е ясно, че Бог съществува.
Доказателството съм аз - човекът.
Ясно е, че ние носим в нас божестевната искра, а именно нашата душа.
До тук нищо не ясно.
Човек без душа е труп.
Но!
Какво се случи. Тази нощ сънувах сън, който ме накара да проумея нещо много просто, но макар и толкова просто, то ми се губеше изцяло.
Но първо - сънят.
Само да уточня, че не намирам за налудничево или странно да се доверявам на сънищата като извор на мъдрост. Имаме хиляди примера в науката, психологията, а защо не и в простото ежедневие, когато доверието в съня е довело до ключови разрешения на дадени проблеми.
Сънят беше следния:
В една стая на един стол стоеше "Падналият Ангел" - но както и да го гледаме бивш Ангел - Сатанаил,  пред него в друг стол, стоеше друг анегел - не окован, и не паднал - дори не ангел, а АРХАНГЕЛ - Михаил. Аз попаднах неволно в тази стая. След разходка в малко приказно градче, тип Тетевен. Просто от любопитство надникнах в една къща  и там бяха двамата мъже. Нормални, облечени с костюми, на средна възраст. Дори Сатанаил беше копие на Иван Иванов, актьора от  "Всичко е любов". Двамата мъже не регистрираха моето присъствие, но аз бях там и слушах внимателно. От разговорът им стана ясно следното. Действително съществуваше зло, то беше олицетворено от Сатанаил и съществуваше добро, това беше Архангел Михаил.
Но какво трябваше да направя аз ? Ако реша да освободя окованият Сатанаил ? Добро ли щях да направя? Щях да го спася? Или зло? Тогава реших да се помоля на Бог, да ми каже кое е добро и кое е зло. Както винаги съм правил.
И тогава всичко се преобърна. Защото разбрах. Просто насън. Интуитивно.
Но вече със сигурност знам. Чувствам го дълбоко, все едно изцяло се промени света, от тази сутрин. Парадигмата ми рухна.
Разбрах, че Бог никога няма да ми отговори на този въпрос.
Защото Бог не е зло, но не е и добро!
Ако желаеш да се обърнеш към злото, тогава се обръщаш към САТАНАИЛ.
Ако желаеш да се обърнеш към доброто, тогава се обръщаш към Архангел Михаил и ангелите.
Но Бог е отвъд добро и зло.
Бог НЕ СЪДИ.
За това и никога не можем да наказваме Бог в своите мисли, че ни е докарал зло, или да му благодарим, че неочаквано добро ни е споходило.
Просто разбрах, че всъщност Сатанаил и Михаил са едно и също, те съществуват, но те са парадигма на съзнанието.
А БОГ е парадимгма на душата.
В душата няма съдене, няма добро и лошо. В душата има само израстване, защото извън парадигмата на съденето, на крайностите, ако щете наричането на нещо - добро и на друго - зло,  стои нещо съвсем различно - спокойната, лишена от критерий, от преценки, чиста душа.
Моята душа, част от Божестевното, от Бог.
И всичко това го разбрах от този сън.
И аз не съм учен, философ, няма да изпадам тук в някакви спорове, защото не разбирам от книги, от учения, от нищо.
Това е просто едно вътрешно състояние, което ми се случи. Направо ме разтърси.
То не е прочетено в книга, а преживяно и някак си осъзнато.
То си е мое състояние. И ми е безумно странно сега когато се сетя, за много мои минали постъпки. За това как съм изказвал мнение, кой е прав, кой крив, кой добър, кой лош.
От днес нататък, ще вървя по път ОТВЪД съденето, ОТВЪД доброто и лошото.
Нека Бог да ми дава сила и сам да намеря в себе си покой.

Така ще стигнеш до имперсонализма и Шанкара Ачаря.

Много духовни учения и практики за изолация и отречения се появиха...
Кое отличава човека от животните? - Не е ли даденото му от Бога? - най-големият дар, УМА. Друг е въпросът, обаче, когато става въпрос за индивидуалното използване на този дар. Какво значи да не съди човек? Защо се използва точно тази дума - съди (съд, съдилище, осъждане)? То е като да нямаш мнение! - бият те - мълчиш, хвалят те - мълчиш,... Заслужено или не...
Нали сме създадени по подобие на Бог. Значи, поне в някаква степен трябва да реагираме... Защото, Бог може и да съди...
Относно съня - Мисля, че има дилема... но няма ярко изразен контраст... Сънят, може би подсказва, че човек сам трябва да реши какво да прави, а не да чака някой да му каже. Може би в случая липсва близък приятел, с когото сънуващия да може да сподели притесненията си. Това е накратко. Липса на общуване. Изолиране. Пауза, т.е. делата, действията в момента са в лек застой... Но, има и надежда!... Може би, една любов!